Землени фигури
Мястото, с чудно название „Джаволя Варош“ принадлежи към селото, също с толкова чудно име Джаке (произлиза от албанската дума „гяк“- кръв) между 660 и 700 г. от н.е., което се намира на територията на община Куршумлия. Землените фигури, или както местните жители ги наричат „кули“ се намират в две дерета, разделени от тесен водораздел, като изворните части се събират в единствена ерозирала челенка, страшно ощетена от процесите на ерозия. Деретата, също така имат чудни наименования: едното е „Джаволе дере“, а другото „Пъклено дере“.
Общо има 202 землени фигури с различни форми и размери, с височина от 2 до 15 м и с ширина от 0,5 до 3 м, с каменни шапки на върха. Те възникват като резултат от специфичния ерозивен порцес, който продължава векове наред. Фигурите се образуват, растат, променят се, намаляват се, постепенно (много бявно) изчезват и отново се появяват. Под ударите на дъждовните капки се стига до разтварянето и отмиването на подложките от земя. Обаче, материалът който се намира под каменните блокове е защитен от „бомбардирнето“ на дъждовнитие капки, от отмиването им и остава на мястото във вид на тези начални землени стълбове-фигури.
Увеличаване височината на стълбовете са помогнати от ускорената линейна насоченост на водната ерозия, която протича около тяхното подножие, извършвайки отмиване на материала. Тъй като наклона на терена на който се създават фигурите е много стръмен, вертикалната ерозия преобладава над страничната, което ускорява отмиването на материала и създаването на стълбовете.
Така възникналите землени стълбове и останалите климатични фактори (вятър, слънчеви лъчи, промяна на температурата и др.) оформят землени фигури с чудни форми и изглед, които когато по-дълго се наблюдават действуват нереално, както по отношение на формата си и размера, така и поради невероятната си статика. Изглежда невероятно, че една землена фигура в основата си широка три метра, а висока десет и повече метри на върха си завършва с дебелина от 20-30 см и като такава успява да просъществува десетилетия и векове под тежестта на каменен блок, тежък и до сто и повече килограми.
Този геоморфологически феномен е единствен в нашата държава и много рядък в света. В Европа има подобни явления в Алпите (от двете страни на планинския венец Бренер в Австрия и Италия, близо до Болцана, след това във Валериен, в областта Горна Савоя във Франция и др.) В Америка е известна „Градината на боговете“. Обаче в „Джаволя Варош“ „кулите „ са многобройни , с големи размери и значително трайни.